Все повече се говори за пренатално възпитание и психология, макар това да не е ново понятие. В хомеопатията и психологията е известен факта, че емоционалното състояние на майката и стреса по време на бременността се отразяват върху детето.

Стресът на майката, може да доведе до поведенчески промени у детето, които да продължат и когато то е възрастен човек, като тези промени се случват в хипоталамо-хипофизо-адреналната ос. Въпреки, че проучванията по темата не са много, се вижда че емоционалното състояние на майката има пряко отражение върху развитието и умственото здраве на детето.

Така наречения термин – фетално програмиране се използва за това, че средата в утробата подготвя фетуса за живота навън. Тъй като бебето преживява критични периоди на развитие, стимулите от средата имат капацитета да предизвикат промени, които да са дълготрайни.

Така например има изследвания, че недохранването през бременността е свързано с развитие на хронични болести по-късно в живота като сърдечно-съдови, диабет, високо кръвно налягане.

Изследванията показват, че силните нива на социален стрес у майката водят до повишена свръхвъзбудимост и намалена толерантност към болка у бебето.

При повишени нива на стрес у майката по време на средата на бременността се отделя повече хормон на стреса – кортизол, който води до свръхвъзбудимост и повишена чувствителност на бебето.

Децата на силно депресирани и тревожни майки по време на бременността е по-вероятно да развият повишена тревожност, нарушено внимание, хиперактивност, намален когнитивен капацитет, негативен темперамент, аутизъм, трудности в ученето.

Ефектите могат да бъдат дълготрайни през целия живот.

Изследванията показват, че малки деца на майки подложени на силен стрес през бременността, имат засилено отделяне на кортизол при стандартни социални стрес тестове, в сравнение с техните връстници.

Важно е да се има предвид, че повишените нива на пренатален кортизол, могат да не са съизмерими със субективните нива на стрес, които майката преживява. Най-силни са ефектите през третия триместър, който е критичен период за развитието на лимбичната система, която отговаря за емоциите.

Стресът у майката предизвиква и повишено отделяне на кортикотропин-освобождаващ хормон, който сам или заедно с кортизола води до промени в поведението и темперамента, чрез промени в мозъчния хипокамп и амигдалата.

Тези мозъчни структури са част от лимбичната система и са важни за изграждането на характера и моделите на поведение в детството. Повишените нива на котрикоптопин-освобождаващ хормон са свързани и с риск от преждевременно раждане преди термин.

Стресът у майката, освен неврологични промени, може да доведе и до ефекти върху имунната система на бебето.

Тенденциите за атопия и IgЕ-медиирани алергии започват още през бременността. Пренаталният както и продължителния майчин стрес през живота, могат да доведат до повишени нива на IgE и риск от атопичен синдром при раждане.

Ако стреса продължи и след раждането, родители които са тревожни и свръх-напрегнати, са по-малко чувствителни при общуването с бебето, което води до несигурност и свръх-възбудимост у него. Обратно ако има позитивно отглеждане и привързаност към детето от родителите, могат да се преодолеят ефектите от пренаталния стрес.

Най-голям ефект върху развитието на нервната система на бебето има взаимоотношението с родителя и изграждането на привързаност. Вредните ефекти на средата през бременността, могат да бъдат преодолени чрез изграждането на позитивна връзка след раждането.

Затова привързаността е ключова, особено ако жената е преживяла стрес по време на бременността. Освен начина на хранене, приема на хранителни добавки, е важно да има и мениджмънт на стреса през бременността, като хомеопатията може да е от голяма помощ за това.

Статията подготви: Мирослава Делчева, маг. фармацевт, хомеопат, част от екипа на Асоциацията на лекарите хомеопати. За връзка www.miradelcheva.com, mira@miradelcheva.com