За да си набавим достатъчно количество вторични растителни вещества ежедневно, се препоръчва всеки ден да се консумират минимум 200 грама зеленчуци, една порция салата и минимум един-два броя плодове. Възможно е приемането и на зеленчукови сокове.
По отношение на това дали да се консумират сурови или варени плодове и зеленчуци има много различни научни изследвания. Растителните вещества реагират различно на висока температура. Глюкозинолатите в зелевите растения не са устойчиви на термична обработка, докато флавоноидите – растителните оцветители са изключително устойчиви.
Някои растителни вещества са скрити в клетките и се отделят само в процеса на готвенето. Сурови зеленчуци и плодове е добре да се консумират само ако не предизвикват неразположение и проблеми и то за предпочитане през деня до 15 часа. Ако при консумирането им сурови има метеоризъм, оригване, гадене, подуване на очите, зачервяване на ушите е добре да се обработват чрез задушаване или варене.
За разлика от витамините повечето вторични растителни вещества издържат при готвене и по-дълго складиране. Все още не е напълно ясно дали растителните субстанции запазват своето действие при изолиране от растението или ефекта им зависи от взаимодействието с другите биоактивни вещества в цялото растение.
Ясно е, че не можем да се откажем от консумирането на плодове и зеленчуци и от съдържащите се в тях полезни вещества. Няма хапче, което да може да замести полезните вещества в растенията. Само плодовете и зеленчуците в тяхната естествена форма са изцяло здравословни. Взаимодействието между хранителните и вторичните растителни вещества поддържа здравето и ни предпазва от заболявания.
Някои от най-важните вторични растителни вещества и техните полезни ефекти са:
Каротиноидите са растителни пигменти. На тях се дължи цвета на плодовете, корените и листата. Срещат се в червените, оранжевите, жълтите плодове и зеленчуците. Имат антиоксидантно действие и предотвратяват развалянето на продуктите. Най-известен е бета каротинът, от който в организма се образува витамин А.
Фитостерините са съдържащите се в растенията мазнини. Срещат се в богатите на мазнини растения и техни части като слънчогледово, сусамово семе, ядките и растителните масла. Те спират усвояването на холестерола в храната и намаляват стойностите му в кръвта. Имат антиканцерогенно действие и предпазват от рак на простатата и дебелото черво.
Сапонините са вещества, които във воден разтвор образуват пяна. Богати на сапонини са бобовите растения. Сапонините стимулират бронхиалната секреция и втечняването на слузта като спомагат отхрачването. Затова в сиропите за кашлица има билки богати на сапонини. Освен това укрепват имунната система, имат антибактериално, антивирусно действие и др.
Глюкозинолатите са вещества, които се съдържат в семейство Кръстоцветни – в зелевите растения. Имат лютив вкус и се използват от растенията за защита от микроорганизми. Изхвърлят се в организма през дихателните и пикочните пътища и така спират размножаването на бактериите, вирусите и гъбичките в тези органи.
Полезна е консумацията на сурово зеле за да се запазят глюкозинолатите, които при термична обработка се разграждат. Киселото зеле е богато на витамин C и е добър източник на витамини през зимата. Глюкозинолатите имат антиоксидантно, антибактериално и противораково действие. Предотвратяват образуването на плесени и неутрализират вредните ефекти от афлатоксините, активират детоксикацията през черния дроб.
Статията подготви: Мирослава Делчева, маг. фармацевт, холистичен здравен консултант, класически хомеопат, член на Асоциацията на лекарите хомеопати в България mira@miradelcheva.com, www.miradelcheva.com