Все повече в медицината се приема схващането на човека като екосистема от различни микроорганизми. Въпреки че познаваме бактериите отдавна като едноклетъчни организми, някои от които живеят в кислородна среда, а други умират на кислород, сме изправени пред много открития и тепърва опознаваме съществата, които живеят в човешкото тяло.

През деня в нашето тяло се случват безброй изумителни неща, и все повече нараства разбирането, че изобилието от бактерии в нас е безопасно и освен това и полезно. Съвкупността от микроорганизми в човека се нарича микробиота. Нашата чревна микробиота тежи 2 кг. и съдържа около 100 билиона бактерии, много повече от човешките клетки.

Микробната ни общност има важни задачи – разтрошава храната до по-малки молекули, снабдява червото с енергия, произвежда витамини, разгражда отрови и лекарства, и обучава имунната ни система. Различните видове бактерии произвеждат различни вещества – киселини, газове и мазнини. Освен това бактериите са отговорни за формирането на кръвната ни група. Но знаем разбира се, че има и вредни бактерии, които могат да причинят диария.

Чревната микробиота е различна при всеки един човек и зависи от много фактори. Работата на микроорганизмите остава незабелязана от нас. Какво значение за здравето има вида бактерии в нас? Оказва се, че при наднормено тегло, нервни болести, депресия, хронични чревни проблеми и много др. заболявания има променени бактериални съотношения в червата.

Тоест когато нещо се обърка в микробите, се объркваме и ние. Вероятно хората с по-здрави нерви, имат повече бактерии произвеждащи витамин Б, а хората с наднормено тегло имат бактерии, които усвояват повече от нормалното храната.

Изследването на човешката микробиота е все още в много начален стадий. Когато се е знаело по-малко за бактериите, те са се наричали бактериална флора, т.к. са били класифицирани подобно на растенията. Сега се използват понятията микробиота (малки животни) и микробиом (съвкупността от бактериалните гени).

В горната част на храносмилателната система има по-малко бактерии, най-много те се намират в дебелото черво и ректума, където са в огромно количество. Някои бактерии се срещат в тънкото черво, други са основно в дебелото черво.

Защо досега не сме се запознали с това изобилие от същества в нас? Това е така, защото трудно се изолират извън червото. Повечето бактерии не могат да се изолират и отгледат в лаборатория. Чревните микроби, за разлика от кожните например, не могат да живеят извън червата, тъй като не обичат кислород.

До преди десетина години се смяташе, че хората имат един и същи запас от чревни бактерии. Смятали са, че основно това са ешерихия коли (Е. coli), тъй като те лесно се изолират. Днес със специална апаратура, която изследва ДНК на микроорганизмите, се виждат над хиляда вида микроби. А ешерихия коли е по-малко от 1% представена в червото. Освен бактерии, в червата ни има и малко вируси, гъби, дрожди и едноклетъчни.

Чуден е въпроса как имунната ни система, която реагира на чужди тела, и голяма част от нея се намира в червата, допуска това многообразие от микросъщества в нас и как живеем в симбиоза с тях!?! 🙂

Статията подготви: Мирослава Делчева, холистичен здравен консултант, класически хомеопат, член на Асоциацията на лекарите хомеопати в България mira@miradelcheva.com, www.miradelcheva.com