Тръшкането е доста неприятно преживяване за родителите, водещо до много безсилие, гняв и негативни емоции както за децата, така и за родителите. Но вместо да приемаме тръшкането като нещо страшно и ужасно, можем да го погледнем от друг ъгъл – като възможност за учене.

Пристъпите на тръшкане варират от хленчене и плач, до викане, удряне, ритане и трудно дишане. Обикновено се случват между 1 и 3 годишна възраст, както при момичетата, така и при момчетата. При някои деца по-често се случва, при други по-рядко. Тръшкането е нормална част от детското развитие – това е важно да се запомни. Това е начина на малкото дете да покаже, че е разстроено и ядосано.

Тръшкането може да се прояви когато децата са уморени, гладни, изпитват дискомфорт или не могат да получат нещо което искат (предмет или дори родител). Нужно е време децата да се научат да се справят с фрустрацията, и затова се иска помощ от родителите. Тръшкането е обичайно през втората година на детето, когато уменията за говорене все още се развиват.

Тъй като детето все още не може да каже какво иска, как се чувства, от какво се нуждае, дискомфортно преживяване може да доведе до тръшкане. Когато се подобрят уменията за говорене, тръшкането намалява. Важно е родителя да учи детето да казва с думички какво иска, как се чувства и от какво се нуждае.

Растящото дете иска независимост и контрол над обкръжението си, понякога в повече отколкото може да се справи. Затова често има борба за власт – „искам сам да го направя“, „искам това, дай ми го“. Когато децата разберат, че не могат сами да се справят или че не могат да получат всичко което искат, се тръшкат.

Как да избегнем тръшкането, когато е възможно:

Давайте достатъчно внимание на детето, когато е спокойно. Обръщайте внимание на позитивните прояви на детето.

Давайте контрол и избор на детето за малки неща. Да избере какъв сок иска за пиене – от портокал или ябълка например, кога ще си измие зъбите преди или след къпане, вместо „ще си измиеш ли зъбите сега“, на което ще последва отказ.

Дръжте забранените предмети далеко от погледа на детето и на недостъпни места. Така ще намалите битките за тях. Разбира се, избягването на тръшкането не винаги е възможно, особено навън когато нямаме контрол върху заобикалящата среда.

Разсейте детето. Възползвайте се, че вниманието на детето е много кратко, като му предложите алтернатива вместо това което иска. Започнете да правите нещо друго, вместо това което не може в момента или е предизвикало негативни емоции. Или просто сменете обстановката. Излезте навън или влезте вътре, сменете стаята.

Помогнете на децата да учат нови умения и да успяват. Подкрепете децата да учат нови неща, давайте им признание за да се чувстват горди от това което могат. Започнете с по-лесни неща, преди да преминете към по-предизвикателни умения.

Когато детето ви иска нещо, преценявайте внимателно. Дали е прекалено или не. Избирайте битките си, когато можете съдействайте на детето.

Познавайте границите и възможностите на детето си. Ако знаете, че детето е изморено, не е най-доброто време да ходите с него на пазар.

Ако е застрашена безопасността на детето и то повтаря опасно поведение, след като му е казано да спре, прекъснете поведението и задръжте детето за известно време. Бъдете постоянни и не се отказвайте когато става въпрос за сигурността на детето.

Статията подготви: Мирослава Делчева, холистичен здравен консултант, класически хомеопат, член на Асоциацията на лекарите хомеопати в България mira@miradelcheva.com, www.miradelcheva.com