Светът е глобален, все повече живеем, работим, учим с хора от различни култури, континенти, раси, езици, обичаи и др. Доколко сме толерантни към различията и какво предаваме като отношение и ценности на децата? С увеличаване на имиграцията и глобализацията, това ще се задълбочава все повече.

Важно е да сме толерантни към религиозната принадлежност и културните ценности на хората, да приемаме различията като богатство и носител на нови идеи. И да предаваме това и на децата, защото такъв е света в който живеем. Колкото децата са по-толерантни и приемащи към различията, толкова ще общуват по-добре с другите и ще са по-успешни в училище, работата и живота.

Толерантността към различията важи не само за културни и религиозни ценности, но и за различни заболявания, хора с физически или интелектуални затруднения, специални образователни потребности и др.

Толерантността ни учи да преодолеем предразсъдъците, да учим едни от други, да ценим различията, да преодоляваме културните особености, да не робуваме на несправедливи стереотипи, да търсим общото и да се свързваме с хората отвъд религия, раса, убеждения, заболявания и др.

Толерантността не значи приемане на всяко едно поведение. Поведение, което наранява другите, не ги уважава или нарушава социалните правила е неприемливо. Толерантността е приемане на хората такива каквито са, а не приемане на нежелано поведение. Толерантността е и да се отнасяме с другите хора, така както бихме искали да се отнасят с нас.

Как учим децата на толерантност? Както за всеки друг начин на мислене, така и толерантността се учи между редовете. Дори да не могат да говорят, децата внимателно наблюдават и имитират своите родители. Децата развиват своите ценности като отразяват ценностите и отношението на тези, които се грижат за тях.

Обществото в което живеем е многообразно, отношението и уважението на родителите към различните от тях хора е част от тях, без дори да се замислят за това в ежедневието. Предаването на ценности и вярвания на децата от родителите е просто като живеем живота си и сме себе си. Родителите, които предават модел на толерантност, учат децата си да уважат различията.

Да уважаваме различията не значи да се откажем от собственото си наследство, напротив. Културните и религиозни традиции на страната, района, семейството са важни и са повод за гордост. Да ценим и почитаме собствените си традиции и културно богатство е също много важно, както и да предадем това на децата.

Учете децата да са толерантни чрез личен пример, чрез разговор, чрез игра и общуване с различни деца. В крайна сметка всички сме хора, всички искаме едни и същи неща, имаме сходни потребности. 🙂

Статията подготви: Мирослава Делчева, маг. фармацевт, холистичен здравен консултант, класически хомеопат, член на Асоциацията на лекарите хомеопати в България mira@miradelcheva.com, www.miradelcheva.com